В един обикновен, съвсем рутинен ден в Лом, докато местните залагачи хвърляха зарове в димните облаци на малко, неугледно казино, нещо внезапно започна да витае във въздуха. Едно тънко усещане за предстояща лудост, подобно на мирис на изгоряла гума, бавно изпълваше помещението. И тогава вратата се отвори с такъв трясък, че завесите сякаш се отказаха от своите функции.

Втурнаха се вътре, като пъстър оркестър на хаоса — банда цигани, всеки въоръжен с меч, който напомняше за сечивата на самураи, но далеч по-брутален, сякаш изваден от нечий гараж. Бяха мрачни, шумни, но с онзи тип увереност, която идва, когато не си напълно наясно какво точно правиш, но си решил, че ще го направиш с фанфари.

Светкавично завзеха пода на казиното, като предизвикаха искрено объркване сред запалените комарджии. Едно бързо „уау“ се чу откъм масата за блекджек, където някой явно реши, че е получил допълнителна доза екшън за без пари.

„Това ограбване ли е?“ – промърмори дилърът, опитвайки се да запази някакво подобие на професионализъм, докато един от нападателите размахваше меч около главата му. Никой не беше напълно сигурен, защото, вместо да заграбват пачки и фишове, бандата веднага се насочи към автоматите с шоколадови десерти, а един особено вдъхновен мечоносец се зае да търси монетата за джакпота с фенерче, прикрепено към шапката му.

“Това сигурно е най-странният въоръжен обир на казино в историята,” отбеляза един случайно присъстващ журналист, който вече беше започнал да съчинява заглавия в главата си: „Цигани с мечове атакуват казино, но накрая излизат само с вафли и карти за игра.“

Полицията, като в някакъв налудничав фолклорен епос, пристигна с около 15 минути закъснение, напомняйки за някакъв стар филм, където ченгетата винаги идват след като всичко вече е приключило. Операцията по залавянето беше толкова бавна и с толкова малко ентусиазъм, че човек би си помислил, че полицаите тайно се надяват да не хванат никого, за да не си развалят вечерта.

Накрая всичко завърши в странна тишина, докато бандата цигани се изниза също толкова внезапно, колкото бе влязла, оставяйки след себе си хаос, шоколадови трохи и объркани лица. Какво беше всичко това? Кой нападна казиното? Защо не откраднаха нищо? Никой не знаеше. Но една истина остана ясна – Лом никога нямаше да бъде същият.

И докато залязващото слънце се отразяваше в локвите на паркинга, а вестникарите се опитваха да си обяснят случилото се с абсурдни заглавия, всички си знаеха едно – никой вече не може да предвиди следващата атака. Може би следващия път ще дойдат с лъкове и стрели. Или с торти. Кой знае?