Ах, Индия – страната на кърито, йогата и задръстванията по улиците на Делхи, където кравите са не по-малко уважавани от политиците. Но тази година Индийската космическа програма (ISRO) реши да ни удари в земята. С минимален бюджет, инженерни решения от „тука има, тука нема“ и малко подправка от храбростта на древните раджи, те пратиха робот на Луната, а сега се готвят за Марс, Юпитер, Сатурн и евентуално някоя космическа бензиностанция. Въпросът е: готови ли са те? И готови ли сме ние да видим какво ще стане?Бюджетът – 5 долара и молитваНе е тайна, че космическите амбиции на Индия изникват от свят на ограничения. НАСА харчи милиарди долари, Европа отпуска суми, равни на бюджета на малка страна, а Индия, ами, Индия решава да подходи творчески. Защо да хвърляш пари на вятъра, когато можеш просто да завържеш няколко стари части от автомобил и да ги закараш до космодрума с рикша?Истината е, че бюджетът на Индийската космическа програма е по-малък от средния бюджет за производство на холивудски блокбъстър. И някак си, между размазаните кари и свещените мантри, учените успяха да пуснат ракета към Луната, като вложиха в проекта толкова страст, колкото един индийски филмов герой в битка със злодея.Какво ще стане, ако го направим по нашия си начин?Докато НАСА и ЕКА влагат време и нерви да разработват нови супер-роботи, които могат да засаждат картофи на Марс, ISRO работи в стил „ако се счупи, значи няма да го направим отново“. Да, индийският луноход прилича на нещо извадено от училищна работилница. Но когато стигна на Луната, той доказа, че всичко това не е само шега – Индия наистина е способна на чудеса.„Ще лети ли до Марс?“ пита някой в залата за пресконференции. „Ще видим,“ отговаря инженер от ISRO, дърпайки безгрижно лула от тютюн. „Тръгва на пролет. Ако стигне, чудесно; ако не, ще е част от космическата история.“Стилът „ние сме тук, за да видим какво ще стане“Индийската космическа програма не прави опити да се прави на другите космически агенции. Те не правят излишни реклами и гръмки изказвания. В техния стил, всичко е простичко: „искаме да го направим – ако стане, добре; ако не, ще направим нещо друго“. Всяко изстрелване на ракета прилича повече на парти с фойерверки, отколкото на технологично чудо.Забавното е, че докато светът гледа с интерес, те не се занимават с критиките. „О, сте изпуснали нещо на път за орбита? Е, случва се.“ С манталитет на хора, които не се впечатляват от провала, а просто минават на следващия експеримент, индийските учени от ISRO хвърлят нов поглед на науката: „Каквото стане – стане.“Какво следва? Космически туризъм и търговия със сарита?Сега, когато Индия доказа, че може да се прави на суперсила в космоса, бъдещето пред тях изглежда доста интригуващо. Ще пратят ли ракети до Луната, натоварени с къри и кориандър? Ще има ли изстрелване на космически капсули, пълни със свещени коровьи статуетки, за да вдъхновят извънземните цивилизации? Нека не бързаме с изводите – но с този темп, ако някой ден видим свещена крава на Марс, тя може би ще е индийска.В крайна сметка, Индийската космическа програма не е тук, за да впечатли – тя е тук, за да покаже на света, че с желание, малко креативност и подхода „от нищо – нещо“, можеш да стигнеш много по-далеч от колкото си мечтал.