ЛОМ, БЪЛГАРИЯ — Ако никога не сте чували за Лом, значи времето още ви щади. Тук, в този град, където прахът е по-стар от съседните села, времето няма абсолютно никакво значение. И именно тук един мъж, известен на местните само като Професор Стаматов, твърди, че е пътувал 40 години във времето. Но, както се оказва, дали е напред или назад, няма абсолютно никаква представа. А и не изглежда особено притеснен от това.Казват, че всичко започнало в един мързелив следобед през 1983-та година. Професор Стаматов излязъл от дома си в Лом за хляб, но по една космическа случайност или най-обикновена ломска магия, някак си се озовал тук и сега — 40 години по-късно. Седи си човека на площада, облечен в износено сако, и твърди, че се е върнал или може би изпреварил собственото си време, но нищо не било мръднало и с пръст.„Честно казано, тук времето е като утайката на кафе — стои си долу, а отгоре всичко се върти, върти, и пак същото,“ обяснява ми Стаматов, докато си пие бозата с подозрително дълбок поглед. „40 години, 4 минути — в Лом разлика няма.“ Това място сякаш живее на забавен каданс, и то такъв, който само Професорът изглежда съзнателно забелязва. За останалите това просто е живот.Ето тук идва истинската загадка. Някои от местните са сигурни, че Стаматов просто преувеличава или в най-добрия случай, се е запилял в собствените си мисли. „Всички ние тук пътуваме във времето,“ казва бай Ставри от кръчмата отсреща. „Само че не знаем накъде. Ето, миналата седмица си мислех, че съм в 1985-та, после някак се озовах в 2023-та, но се оказа, че съм си просто в Лом.“Запитах Стаматов какво мисли да прави с откритието си, но той само се усмихна — онази усмивка, която говорят, че човек добива, когато вече не пита, а приема. „Тайната на времето, млади човече, не е дали вървиш напред или назад. Важното е да не си изгубиш вкуса към бозата. Тя е доказателство, че времето може да не се движи, но и няма нужда.“Седях там, в самото сърце на ломската безвремие, и осъзнах: времето може би наистина е спрело. Или пък никога не е тръгвало.