Враца, България — Обикновено Враца е тихо и спокойно място, където хората си казват “добро утро” със смръщени физиономии и малко кофти кафе. Обаче една вечер това кротко съществуване бе нарушено от мъж, който дръзко реши да изрази своето „разочарование от банковата система” директно на банкомат в центъра на града.
За зрителите на събитието – шепа кибици, скептично настроени младежи и няколко дремещи бездомни кучета – това беше един неочакван, но искрен акт на гражданско неподчинение, завършен с триумфален потоп.
Банкоматът – бездушна машина или новата мишена на бунта?
Сцената се разигра пред банкомат, разположен на удобно (и може би малко неразумно) оживено кръстовище. Мъжът, който ще наречем Пеньо в духа на неговия предполагаем произход и в контекста на заплитащата се драма, изглежда не се бе впечатлил от високотехнологичната светлина на устройството, която приветства клиентите си със светналото “Моля, въведете ПИН”. За него този надпис явно е означавал нещо съвсем различно – „Облекчи се, Пеньо, ти си заслужил!“Това е сцената: самоувереният господин, на възраст някъде между 25 и 55 години (съдейки по разнебитения каскет и леко замъглен поглед), подхожда към банкомата със стъпки на решителен революционер. За миг изглеждаше, че ще въведе пин, но вместо това направи нещо, което никой не очакваше. Вдигна ципа си, усмихна се загадъчно и… извърши едно незабравимо действие.
„Защо бе, Пеньо? Защо тук и сега?“
Викът, издаден от възмутена възрастна дама, явно не беше достатъчен да го разубеди. Банкнотите на екрана отдавна бяха само спомен за него – Пеньо, мъжът на часа, изобщо не целеше да тегли пари. Той явно целеше нещо далеч по-високо. Или може би по-ниско. “Искам светът да знае – системата не ме сломява!” — може би си мислеше той.Кибиците наоколо, сираци на обществения ред, стояха с отворени усти. Кучетата лаеха, сякаш в одобрение. Някой дори извади телефон и направи снимка за спомен, която, казват, вече се е превърнала във виртуална класика в местната Фейсбук група „Враца Интелектуална и Урбанистична.“Какво казва експертът?Потърсен за коментар, местен психолог, който пожела да остане анонимен, обясни: „Това е чист акт на недоволство срещу съвременния капитализъм. В ситуация на постмодерен екзистенциален сблъсък с металната, бездушна система, човекът търси автентичност. Пеньо я намери.“ С други думи, ако банкоматът представлява стените на модерната институция, то Пеньо и неговият поток бяха нищо по-малко от поредното преливащо възмущение срещу системата.Поуката? Може би нямаИ докато властите се замислят как да отговорят на тази внезапна вълна от антибанкоматско недоволство, всички останали във Враца ще продължат да живеят с тръпка в сърцето, че никога не знаят кога и кой ще реши да остави своя отпечатък върху финансовата система на града.Защото, нека си признаем, банкоматите понякога заслужават малко критика. Или поне… специален жест на признание.